Село Батошево се намира в североизточните склонове на масива Разлатица

  Село Батошево се намира в североизточните скатове на масива Разлатица от Средния Предбалкан. Отстои на 15 километра от гр. Севлиево, на 25 километра от Габрово и на към 170 километра от София. В непосредствена непосредственост до него е мъжкият манастир " Успение Богородично ", а девическият манастир " Въведение Богородично " е в самото село. Селото е ситуирано при започване на междинното течение на река Росица, на левия й бряг, там където тя гладко обикаля хълма „ Града "...

 Неизвестно от кой момент селото разполагало с храм, отдаден на „ Св. Димитър ". Запомнени свещеници в него са били поп Гергин, поп Илю, поп Кою и хаджи поп Станчо. В самия завършек на ХVIII в., по време на кърджалийските безредици в Османската империя, църквата на с. Батошево била ограбена и опожарена. Вероятно през второто десетилетие на ХIХ в. (около 1817 г.) селяните възобновили храма си, само че този път той бил дребен, дървен и полувкопан в земята. Намирал се на 4-5 м източно от олтара на настоящия храм, който бил издигнат през 1864 година В него служили хаджи поп Станчо, поп Кою, поп Пенко и поп Кръстю.

 И нтерес за нас съставлява вторият духовник поп Кою, за който липсват подробни биографични сведения. Вероятно се родил в края на ХVIII в. и като духовник се отличавал с религиозната си суровост. През 1820 година му се родил наследник Миню, който по-късно станал изтъкнат батошевски държавник, прочут като дядо Миню Попов или още Попкоев. От непокътнати летописни родови бележки може да се наблюдава родословието му. Мария, третата щерка на дядо Миню, е повода за основаването на девическия манастир и първа монахиня и игуменка в него.

 Когато била едвам седемгодишна (1858 г.), тя тежко заболяла от едра шарка. Липсата на положителни лекари и ваксина сложили дребното момиче в прекомерно сериозно положение. На изплашените й родители не останало нищо друго, с изключение на да насочат горещи молебствия към Бога, с цел да не отнеме свидното им чадо. При своите многочислени и горещи молебствия те дали обет, че в случай че дъщеричката им оздравее, ще я посветят (т. е. замонашат) цялостен живот да служи на Бога. Не след дълго положението на Мария се подобрило и скоро оздравяла изцяло. Богобоязливите родители благодарили на Господа за великата Му благосклонност и първоначално помислили за вярното образование и образование на обичаното си чадо.

 В къщи дребната Мария била възпитавана в същински християнски дух и с мисълта, че нейният живот е към този момент съдбоносен на Бога. В това я насърчавали освен родителите й, само че и брат й и двете й по-големи сестри. Когато брат й Коста станал преподавател в селото, Мария била изпратена при него в мъжкото учебно заведение да получи обикновена просветеност. Тогава с нея тръгнали на учебно заведение още няколко девойки. В края на 1860 година брат й я завел да учи известно време и в Севлиево при учителя Марин Софрониев Калугеров. След това една година учила и в Габрово при учителя Васил Михов, след което постъпила като послушница в Габровския девически манастир при игуменката Ефросиния.

 Не е известно тъкмо по кое време е учреден Батошевският девически манастир " Въведение Богородично ". Опожарен е в 1674 година и обновен два века по-късно - в 1872 година от Миню Попкоев като " фамилен " манастир, в който първа монахиня е една от дъщерите му -Мария. Съществува от 40-те години на ХІХ век като метох, а от началото на ХХ век е манастир. Представлява комплекс от черква, издигната през 1905 година, жилищни и икономически здания. В църквата има икони на Станислав Доспевски. Манастирът е директно обвързван е с подготовката на Априлското въстание през 1876 година.

Понастоящем манастирът е непрекъснато настоящ. Обявен е за монумент на културата. В края на юли 2004 година манастирът пострада от вихър, който изкорени вековни борове и унищожи покрива на спалните пространства.

 Батошевският мъжки манастир " Успение Богородично " се намира на левия бряг на р. Росица високо в Севлиевския Балкан измежду гъста, девствена гора. Отстои на 4-5 километра югозападно от с. Батошево и на 20 километра южно от град Севлиево. Манастирът е учреден по време на цар Михаил II Асен (1246-1256) от българския патриарх и е функционирал като ставропигиален манастир - бил е освободен от налози и директно послушание на патриарха. По време на турското иго манастирът безлюден и повече от пет века чакал новото си възобновление.

 Тук, измежду руините, се заселил през 1809 година духовник от Троян на име Исай. Един ден той чул за привидение на пастирка, която го развълнувала. Издирил пастирката и тя му разказала по какъв начин една вечер, до момента в който търсела изгубения си добитък, видяла майка с дете да седи върху камък и да плаче, нареждайки, че е забравена и оставена без дом. Монахът построил колибка до камъка и заживял в нея, молейки се с Божия помощ един ден да съгради нов дом на Пресвета Богородица. Разказвал и на локалните от околните градове за видението на пастирката, само че турците не разрешили градеж и не след дълго монахът бил пропъден от руините. 

 През 1831 година избухнала огромна чумна зараза, доста жители на Севлиево напуснали домовете си и избягали в планината. В окаяността и потребността те си спомнили за видението на пастирката и думите на монаха и дали обет: в случай че се завърнат живи и здрави, да построят нова обител на мястото на остарелия Батошевски манастир. И в действителност, през 1836 година благодарение на великодушни донори от Севлиево и Габрово зидарите на занаятчия Константин от Пещера почнали градежа на красива каменна черква. Завършили я за по-малко от половин година! При градежа намерили ктиторски надпис, посочващ ктитора на манастира - " Михаил Асен, внук на Асен ". Днес той се съхранява в Националния археологически музей в София, а копие на каменната плоча е изложено в Батошево.

 Първи свещеник на манастира бил Хаджи Макарий от град Троян. В основаното от монасите получили първи познания отец Матей Преображенски - Миткалото и Бачо Киро Петров. Монасите са взели присъединяване в подготовката на Априлското въстание в Севлиевския край, там са обитавали Бачо Киро Петров и Ангел Кънчев. Част от одаите на манастира саизгорени при потушаване на въстанието, и възобновени незабавно след Освобождението. През бунтовната 1876 година манастирът бил опожарен, само че не дълго след Освобождението от турско иго още веднъж бил възобновен.

 Понастоящем манастирът " Успение Богородично " е непрекъснато настоящ и е разгласен е за монумент на културата. Храмовият му празник е 15 август (28 август ст. стил) - Успение Богородично. Манастирската църква е каменна псевдобазилика с три кораба и три купола. Освен вътрешен, има и открит, богато зографисан притвор (нартекс).

 Ценност за българското национално изкуство съставлява огромният дърворезбен иконостас и непокътнатите икони от Цаню Захариев (Стария, 1790-1886), представител на Тревненската живописна школа. Самобитни живописни фрески има в западната част на открития притвор, по централния купол и сводовете.

Инфо: www.pravoslavieto.com